Методът zfill () връща копие на низа с символи „0“, подплатени вляво.
Синтаксисът на zfill()в Python е:
str.zfill (ширина)
zfill () Параметър
zfill() отнема ширина един знак.
Ширината определя дължината на върнатия низ от zfill()с 0цифри, попълнени вляво.
Върната стойност от zfill ()
zfill()връща копие на низа с 0попълнено вляво. Дължината на върнатия низ зависи от предоставената ширина.
- Да предположим, че първоначалната дължина на низа е 10. И, ширината е посочена 15. В този случай
zfill()връща копие на низа с пет цифри „0“, попълнени вляво. - Да предположим, че първоначалната дължина на низа е 10. И, ширината е посочена 8. В този случай
zfill()не попълва цифрите „0“ вляво и връща копие на оригиналния низ. Дължината на върнатия низ в този случай ще бъде 10.
Пример 1: Как работи zfill () в Python?
text = "program is fun" print(text.zfill(15)) print(text.zfill(20)) print(text.zfill(10))
Изход
0program е забавно 000000program е забавно програма е забавно
Ако низ започва с префикса на знака ('+', '-'), 0цифрите се попълват след първия знак на префикса на знака.
Пример 2: Как zfill () работи с префикса на знака?
number = "-290" print(number.zfill(8)) number = "+290" print(number.zfill(8)) text = "--random+text" print(text.zfill(20))
Изход
-0000290 +0000290 -0000000-произволен + текст
